 общи географски данни |
 |
|
 Територия: 56.542 кв.км
Териториални води: 31.067 кв.км
Население:
4.381.352
Столица: Загреб, 770.058 жители
Дължина
на морската ивица: 5.835 км, от които 4.058 км дължина на
островната линия, включително и на хребетите и гребените
Брой на островите, хребетите и гребените: 1.185 - от
които 67 населени острова, най-големи от тях са Кърк и Црес
Най-висок връх: Динара 1.831 м надморска височина
Климат: във вътрешността на страната умерено континентален
със сухи и горещи лета и меки, влажни зими
- планински региони: свежи лета и остри зими с много сняг
- крайбрежни региони: средиземноморски климат с горещи лета
и меки, влажни зими
- средна януарска температура:
континентална част -1 до 3° C; планински части -5 до 0°
C; крайморски райони 5 до 10°C
- средна августовска температура:
континентална част 22 до 26° C; планински части 15 до 20°C;
крайморски райони 26 до 30°C
Етнически състав: по-голямота част от населението са
хървати, с малцинствени групи сърби, мюсюлмани, словенци, чехи,
италианци и др.
Религиозна структура: по-голямота
част от населението са римокатолици, а има и известен брой православни
и мюсюлмани
Официален език: хърватски, латинска писменост
|
| Основни исторически данни |
|
|
Oколо 400 г. пр. Хр. - основани са Гръцки колонии по Адриатическите
острови
Oko 100 г. пр. Хр.- Римляните завладяват източните
брегове на Адриатика
305 г. - римският цар Диоклециян се
преселва да живе в своя дворец в Сплит
Около 600 г. - хърватите
започват да населяват днешните хърватски територии
852 г.
- княз Трипимир издава първата заповед, в която за първи път се споменава
името Хърватия в официален документ
925 г. - споменава се
първия хърватски крал Томислав, който обединява панонската и далматинската
област в една държава
1102 г. - след смъртта на последния
хърватски крал Петър Свачич, Хърватия влиза в персонален съюз (уния)
с Унгария
1527 г. - поради опасността от завладяване от турците,
с решение на хърватското народно събрание на хърватския престол се възкачва
династията Хабсбурги
1699 г. - Повечето части на Хърватия са освободени от турска
власт
1815 г. - след кратка френска
власт, почти цялата днешна хърватска територия влиза под Хабсбургско
управление
1847 г. - хърватският става официален език в Хърватия
1848 г. - бан Йосип Йелачич защитава Хърватия от опитите за Унгарска
окупация и обединява всички хърватски покрайнини
1918 г.
- след разпадането на Австроунгарската монархия в ПСВ хърватия става
част от Кралството на сърби, хървати и словенци, по-късно наречено Югославия
1941 г. - немски и италиански силли окупират тогавашна Югославия.
започва организирана партизанска съпротива, на чело на която в Югославия
стоят хърватски антифашисти
1945 г. - създав3а се Федеративна
Народна Република Югославия и Хърватия участва в нея като федеративна
република
1990 г. - организират се първите многопартийни
избори в страната след Втората Световна война
1991 г. - Хърватия
обявява независимост, след което започват сръбски размирици, подпомогнати
от Югославската народна армия от Белград.
1992 г. - Хърватия
става член на ООН
1995 г. - Хърватската армия потушава сръбските
размирици
2001 г. - Хърватия подписва споразумение за стабилизация
и присъединяване към Европейския съюз
| Културно-историческо наследство |
|
|
хърватия разполага с огромен брой културно-исторически паметници
от всички периоди, благодарение на бурните исторически събития
и преплитането на влияния на различни култури. Бреговете й се
характеризират със силно средиземноморско влияние, многобройни
паметници от античността, римския период и ранното средновековие,
романско сакрално наследство, както и многобройни добре запазени
средиземноморски урбанистични цялости. Континентална Хърватия
е част от средноевропейския културен кръг и се отличава с многобройни
праисторически находища от световно значение, стари сгради,
укрепления и дворци от късното средновековие и културни паметници
и архитектура от бароковия период.
БЕЛЕЦ - црква
Св. Мария Снежна от XVII-XVIII век, с ценен
бароков инвентар.
ДУБРОВНИК - един от най-добре запазените
средновековни укрепени градове на Средиземноморието, изграден
основно между XII и XVI. век, изцяло
запазени градски стени с кули, Кнежев двор, катедрала, дворец
Спонза, францискански манастир, крепост Ловрйенац. Старият град
е под защитатат на ЮНЕСКО.
ДЖАКОВО - монументалната
катедрала на епископа Й. Й. Щросмайер от XIX
век.
ХЛЕБИНЕ - село близо до гр. Копривница,
люлка на хърватския наивизъм
ХВАР - запазена историческа
цялост от XV век, защитена от стени; най-стария
градски театър в Европа от 1612 г.
КНИН - средновековна
крепост над днешния град; околността е едно от най-богатите
ранносредновековни находища на археологически ценности в Хърватия
КРАПИНА - палеонтоложки локалитет Хушняково, едно
от най-значителните находища на Човека-Неандерталец в света
ЛЕПОГЛАВА - комплекс от павликянски манастири с църквата
Св. Мария, в която е основано първото висше училище в Хърватия
МАРИЯ БИСТРИЦА - главно хърватско пилигримско средище
със заветната църква Св. Мария
МОТОВУН - живописно
средновековно градче-музей на върха на хълм
НИН -
старохърватските църквички Св. Криж и Сж. Никола от XI
век
ОСИЙЕК - историческо урбанистично ядро
Твърджа с многобройни ценни сгради от XVIII
и XIX век
ОСОР на Црес - историческо
градче с антични и средновековни сгради и запазени стени
ОТАВИЦЕ близо до Дърниш в Далматинското загорйе - мавзолей
на семейство Мещрович
ПАГ - запазена урбанистична
цялост на планирано изградения град перз XV век
ПОРЕЧ - историческа урбанистична цялост; Еуфразиева базилика
от VI век - един от най-важните ранновизантийски
паметници на Средиземноморието, част от Световното културно
наследство, защитено от ЮНЕСКО.
ПУЛА - Римски амфитеатър
от I век, трети по големина в света, римска
Златна врата
РИЕКА - замък на Търсат и светилище
на Св. Мария от Лорет
РОВИНЬ - историческа урбанистична
цялост с църквата Св. Еуфемия от XVIII век
СОЛИН - археологически локалитет с от големия римски
град Салон и многобройни раннохристиянски паметници
СПЛИТ
- историческо ядро с античния Диоклециянов дворец, един от най-важните
запазени късноримски исторически паметници, под закрилата на
ЮНЕСКО; Катедралата на св. Дуйм, старохърватската църква св.
Троица и други важни локации
ШИБЕНИК - историческо
градско ядро със знаменитата ренесансова катедрала на Св. Яков,
дело на Йурай Далматенец и Никола Фирентинец, както и много
дворци и църкви
ТРАКОШЧАН - романтичен дворец над
едноименното езеро
ТРОГИР - исторически град на островче
с катедрала от XIII век с известната порта,
дело на майстор Радован, защитена от ЮНЕСКО
ВАРАЖДИН
- добре запазена барокова урбанистична цялост; многобройни ценни
дворци, църкви и манастири; монументален Стар град и градско
гробище от XIX век, известно с уникалната
си хортикултура
ВЕЛИКИ ТАБОР в областта Загорйе
- от XVI век, най-добре запазената ренесансова
крепост в Хърватия
ВУКОВАР - праисторическото историческо
находище Вучедол е едно от най-значителните неолитни находища
в Европа; дворецът Елц е силно ощетен по време на сръбската
агесия над вуковар през1991г.
ЗАДАР - исторически
урбанистичен комплекс със запазени стени, много антични и ранносредновековни
паметници - римски форум и уникалната прероманска кръгла църква
Св. Донат от IX век
ЗАГРЕБ - историческа
урбана цялост, включваща Горни град (Градец) и Каптол, планово
изградения Долни град от другата половина на XIX
век с много паркове, обкръжаващи го под формата на подкова;
загребската катедрала е най-известната в страната
|
| Най-важни музеи |
|
|
 ДУБРОВНИК - Археологически
музей, Eтнографски музей, Музей на съвременната история, Морски
музей, Катедрална ризница, Къща - музей на Марин Држич
ЧАКОВЕЦ
- Музей на регион Меджимурйе
ГОСПИЧ - Музей на Лика,
в близкия Смилян е биографска сбирка Никола Тесла в родното
му място
ХЛЕБИНЕ - Галерия на наивното изкуство,
Музейна сбирка на Иван Генералич
КАРЛОВАЦ - Градски
музей Карловац
КЛАНЙЕЦ - Галерия на скулптора Антун
Аугустинчич
КРАПИНА - Музей на еволюцията и находище
на прачовек в Хушняково, Музей на Людевит Гай
КУМРОВЕЦ
- Старо село - уникален етно-музей с оригинални селски къщи,
включително и родната къща на Йосип-Броз Тито
МАКАРСКА
- Малаколожки музей (колекция морски миди), Макарски градски
музей
ОСЙЕК - Славонски музей, Галерия на изящните
изкуства
ПАЗИН - Етнографски музей на регион Истрия,
Градски Исторически музей на Пазин
ПУЛА - Археоложки
музей на регион Истрия, Исторически музей на Истрия
СПЛИТ
- Музей на хърватските археологически паметници, Сплитски археологически
музей, Галерия на скулптора Иван Мещрович
ТРАКОШЧАН
- Двор Тракошчан - музей в двореца с богата колекция старо оръжие
ВАРАЖДИН - Градски музей на Вараждин и Стария град -
Исторически отдел и Ентимоложки раздел (сбирка насекоми)
ЗАДАР - Задарски Археологически музей, Задарски Народен
музей, Морски музей, Постоянна изложба на църковно изкуство,
ЗАГРЕБ - Археологически музей, Етнографски музей, Хърватски
музей за наивно изкуство, Галерия за съвременно изкуство Загреб,
Музей на град Загреб, Музей Мимара с артефакти от всички периоди,
Музей на изкуството и занаятите, Музей на природните науки,
Музей на съвременното изкуство, Щросмайерова галерия на старите
майстори, Технически музей
|
| Важни културни събития |
|
|
 ДУБРОВНИК - Дубровнишки летен
фестивал - театрални и музикални представления (юли - август)
ДЖАКОВО - Джаковачки везове - фестивал на славонското
народно наследство (юли)
ГРОЖНЯН - в Средна Истрия
- Грожнянски музикални вечери (юли - август)
ДЖУРДЖЕВАЦ
- пицокияда - фолклорен фестивал (юни)
КЪРК - Кърчки
летен фестивал - концерти класическа музика (юли - август)
ОСОР - на Црес, Осорски музикални вечери (юли - август)
СИНЬ- Синьска алка, рицарски турнир (август)
СПЛИТ
- Сплитски летен фестивал, театрални и музикални представления
(юли - август)
ШИБЕНИК - Международен детски фестивал
(юни - юли)
ВАРАЖДИН - Вараждински барокови вечери
(септември - октомври)
ВИНКОВЦИ - винковски есенен
фестивал на фолклорното наследство на Славония (септември)
ЗАГРЕБ - Загребски летен фестивал (юли - август), международен
фестивал на авангардния театър (юни-юли), Международен фолклорен
фестивал (юли), Биенале на съвременната музика (април), Международен
куклен фестивал (август - септември), Световен фестивал на анимационния
филм (юни)
ЦРИКВЕНИЦА, ДУБРОВНИК, ЛАСТОВО, НОВИ ВИНОДОЛСКИ,
РИЕКА, САМОБОР, СЕНЬ - Карнавал (януари - февруари, Нови
Винодолски и Сень, също и юли и август) |
| Някои знаменити хървати |
|
|
БОШКОВИЧ, РУДЖЕР (1711-1787.) физик, математик и астроном,
сред най-начетените хора на своето време, предтек на съвременната
физика, основател на динамичната атомистика
БРОЗ-TITO,
ЙОСИП (1892-1980.) политик и държавник, организатор на антифашистката
съпротива в в бивша Югославия по време на Втората Световна война
ДЪРЖИЧ, МАРИН (1508-1567.) книжовник; хронист на
Дубровнишката Република, един от най-значимите комедийни творци
на Ренесанса (пердшественик на Молиер)
ГЕНЕРАЛИЧ, ИВАН
(1914-1992.) художник от наивното течение; основател на световно
известаната Хлебинска школа
ГЕТАЛДИЧ, МАРИН ГЕТАЛДУС
(1566-1606.) математик, известен с приложениеето на алгебрата
в геометрията и пионер в изработката на конусни лещи
ГУНДУЛИЧ,
ИВАН (1589-1638.) книжовник; известен с епопеята "Oсман"
, в която величае свободолюбивия дух на Дубровнишката Република
КЛОВИЧ, ЮЛИЙЕ (1498-1578.) художник, най-добрият европейски
миниатюрист на своето време, рисувал е за Римския папа и за
семейство Медичи във Флоренция
КЪРЛЕЖА, МИРОСЛАВ
(1893-1981.) най-големия съвременен хърватски и един от най-значителните
средноевропейски книжовници през първата половина на ХХ век,
основател на хърватската лексикография
ЛИСИНСКИ, ВАТРОСЛАВ
(1819-1854.) композитор, написал първата хърватска опера "Любов
и злоба" 1846 год.
ЛУПИС, ИВАН (1813-1875.) мореплавател
от Риека, изобретател на торпедото, произведено за първи път
във фабриката Уайтхед в Риека 1866 год.
МАРИН (IV
в.) клесар от остров Раб, основател на Сан Марино, първата
република в Европа
МЕЩРОВИЧ, ИВАН (1883-1962.) знаменит
хърватски скулптор, известен с монументалните си скулптури с
национална тематика; работил в САЩ, най-познатото му дело е
"Индианци" в Чикаго
ПЕНКАЛА, СЛАВОЛЮБ (1871-1922.)
изобретател на механичния молив и писалката през 1906 год.,
както и на първия хърватски самолет с две места
ПОЛО,
МАРКО (1254-1324.) венециански авантюрист и изследовател,
откривател на китай за Европа; според традицията е роден на
остров Корчула
ПРЕЛОГ, ВЛАДИМИР (1906-1998.) химик,
работил в Швейцария, получил нобелова награда за химия през
1975. година
РАДИЧ, СТЙЕПАН (1871-1928.) политик,
основател на Хърватската селска партия, демократ и борец за
освобождение на Хърватия; умира в атентат в Парламента на Кралство
Югославия
РУЖИЧКА, ЛАВОСЛАВ (1887-1976.) химик, работил
в Швейцария, получил Нобелова награда за химия 1939 год.
ШВАРЦ, ДАВИД (1852-1897.) конструктор на летящи апарати
с метална конструкция; Фердинанд Цепелин е купил неговите трудове
и по тях произвел летателната машина, носеща неговото име
СТАРЧЕВИЧ, АНТЕ (1823-1896.) политик, основател на Хърватската
партия за права, поддържал политиката за пълна независимост
на Хърватия; наречен "баща на родината"
СТЕПИНАЦ, АЛОЙЗИЙЕ
(1898-1960.) Загребски архиепископ, кардинал и теолог, по време
на Втората Световна война публично осъжда фашистките чистки;
след идването на комунистическо правителство е изпратен в затвор.
Умира в заточение. Обявен за мъченик. (беатификация 1998)
ТЕСЛА, НИКОЛА (1856-1943.) физик, работил в САЩ, един
от най-големите изобретатели в електротехниката; проектирал
е първия ВЕЦ на променлив ток на Ниагарския водопад, dao osnove
radarskih uređaja; мерната единица за индукция носи неговото
име (Teсла - T)
ТУДЖМАН, ФРАНЬО (1922-1999.) политик
и историк, участник в антифашистката борба. Заради застъпването
си за хърватските национални права има несъглласия с комунистическия
режим; основател на Хърватския демократичен съюз, който побеждава
на първите многопартийни избори през 1990 год., първи президент
на независима Хърватия
ВРАНЧИЧ, ФАУСТ (1551-1617.)
изобретател, философ и лексикограф; със заслуги за многобройни
технически изобретения, а освен всичко друго е изобретил и парашута
ВУЧЕТИЧ, ИВАН (1858-1925.) един от изобретателите на
дактилоскопията, метод за идентификация на основата на пръстни
отпечатъци
|
| Национални паркове |
|
|
БРИУНИ - група от два по-големи и дванадесет по-малки
островчета до западния бряг на Истрия; запазена средиземноморска
растителност, природен зоопарк, културно антично наследство.
ПОради изключителната си красота, от началото на века тези острови
са любимо място за летуване на държавни глави.
КОРНАТИ
- най-голямата група острови в Средиземноморието, състояща се
от 140 ненаселени острова, островчета и хребета, истински лабиринт
от море и камъни, известен с високите си гребени и необикновените
си релефни форми, сред любимите дестинации на любителите на
водни спортове; в националния парк се намира пристана Пишкера,
а в близост са още осем други.
KЪРКА - най-красивата
карстова река в Хърватия, обявена за национален парк от Книн
до Скрадин; дълбоки каньони се всичат в vapnenačke плата; езера; между многобройните
водопади сред най-красивите са Скрадински бук и Рошки слап.
Между тях е островчето Висовац, с францискански манастир, намиращо
се на мястото, където реката се разширява в езеро.
MЛЙЕТ
- остров югозападно от Дубровник; западната част на острова
е национален парк с два дълбоки залива, наричани езера поради
тесните си връзки с открито море; обилна и разнолика средиземноморска
растителност, ценни антични паметници и бенедиктински манастир
от XII век на островче сред залива, приличащ
на езеро.
ПАКЛЕНИЦА - Национален парк на южната страна на най-големия
планински масив в Хърватия, Велебит, който се простира от най-високите
върхове до морето, два импресивни каньона, Голяма и Малка Пакленица;
множество необикновени карстови релефни форми, много пещери,
богата и разнолика флора и фауна; монументална почти перпендикулярна
стена, известна като Анича Кук - един от най-популярните терени
за тренинг на хърватските алпинисти.
ПЛИТВИЧКИ ЕЗЕРА - Най--красивия и известен хърватски
национален парк, част от ЮНЕСКОвото Световно Наследство, намиращ
се в близост до първокласния път, свързващ Загреб с Далмация;
16 малки езера са взаимно свързани с водопади естествено появили
се при наслагването на седименти, гъсти букови и елови гори,
много реликти и ендемити, много богата фауна (включително и
планинска мечка), за посетителите е организиран специален превоз
удобен за разглеждане и електрически фериботи.
РИСНЯК
- горист планински масив северно от Риека, обхваща района, от
където извира р.Купа; заради местоположението си между Алпите
и Динарите е район богат на различни видове флора и фауна, макар
и малък по площ, тук живеят например планинска мечка, рис, дива
коза, елен, орел змияр; красотата на горите, карстовите форми
и прекрасните гледки привличат многобройни планинари.
СЕВЕРНИ
ВЕЛЕБИТ- природно най-ценния и атрактивен дял от високите
части на Велебит.
Включва строгите природни резервати Рожански и Хайдучки кукови
с атрактивни карстови форми и Лукина яма, една от най-дълбоките
в света пещери, както и прочутата Велебитска ботаническа градина.
|
| Природни паркове |
|
|
 Природните паркове са просторни естествени
или култивирани територии с подчертана естетическа, екологична,
образователно-възпитателна, културно-историческа и туристико-рекреативна
стойност.
БИОКОВО - импозантна krška планина над Макарската ривиера;
разнолика флора и фауна, прекрасни гледки;
КОПАЧКИ РИТ
- обширна заблатена територия на устието на Драва при Дунав,
богат растителен и животински свят, особено много видове блатни
птици, елени и глигани.
ЛОНЬСКО ПОЛЙЕ - едно от най-големите
блата в Европа при река Сава, източно от Сисак; обширни чамови
гори, богата птича фауна, особено много щъркели.
МЕДВЕДНИЦА
- планински масив над Загреб, представляващ главна рекреативна
заона за столицата; запазени букови и елови гори, атрактивни
пещери и дълбоки поточни долини.
ТЕЛАШЧИЦА - дълъг
и тесен залив на о-в Дуги оток, в близост до НП Корнати, любимо
място за любителите на водните спортове; малко езеро близо до
морето, а на морската му страна се намират най-големите хърватски
клифове (до 180 м)
ВЕЛЕБИТ - най-голямата и най-красива
хърватска планина; заради уникалния си релеф, растително и животинско
богатство е обявена за Световен биосферен резерват; най-обширната
защитена територия в страната, включва и НП Пакленица и Северни
Велебит.
ЖУМБЕРАК - САМОБОРСКО ГОРЙЕ - западно от
Загреб, прекрасни ливади, живописни села, кацнали на хълмове
над дълбоки каньони.
ПАПУК - най-високата точка на
Славония, известна с гористата си растителност и еруптивния
си релеф.
УЧКА - планина източно от Истрия, над Кварнерската
ривиера. Интересен релф и флора, величествени гледки.
ВРАНСКО
ЙЕЗЕРО - най-голямото езеро в Хърватия, недалеч от Задар;
поради близостта си с морето има и морски и сладководни риби,
а известно е и с птичето си богатство.
|
| Други защитени територии |
|
|
- два строго защитени резервата
- 73 специализирани резервата (ботанически, геоморфоложки,
хидроложки, ихтиоложки, орнитоложки, морски, зооложки, горски),
27 горски парка, 28 значими пейзажа, 75 природни феномена
(геоложки, геоморфоложки, хидроложки, палеонтоложки, редки
дървета) и 120 хортикултурни локации (aрборетуми, ботанически
градини, паркове, отделни дървета и lugovi)
- общата площ на защитените територии е 4.585 кв.км, 8%
от територията на Хърватия; 380 животински и 44 растителни
вида са защитени
Други значителни природни красоти:
РЕКА ДРАВА - една
от най-големите реки в Европа, особено голяма част от която
е предложена за Световен биосферен резерват
РЕКА
ДОБРА - в Карловац, известна с чистотата си, рибното си
богатство и каньоните и бързеите си, където се организират състезания
по рафтинг, кану и каяк
РЕКА МРЕЖНИЦА - в Карловац,
с многобройни водопади на седименти, препречващи пътя на реката;
атрактивни каньони и приятни места за плуване
БЕЛИ СТЕНИ
и САМАРСКИ СТЕНИ - в планината Бйелоласица в Горски котар;
многобройни причудливи карстови форми в девствен горист пейзаж,
строго защитен природен резерват
ВРАЖИ ПРОЛАЗ- в
Скрад в Горски котар; живописен тесен каньон през който минава
тясна пътечка в стената; на входа на каньона се намира атрактивния
водопад Зелени вир
ЛИМСКИ ЗАЛИВ - живописен дълбок
морски залив на западния бряг на Истрия, заради теснотата си
и стръмните си стени прилича на норвежки фиорд
РЕКА ГАЦКА
- в Лика при Оточац; с многобройни живописни извори и стари
мелници, известна като едно от най-известните места за лов на
пъстърва в Европа
ЗЛАТНИ РАТ в Бол на о-в Брач -
може би най-красивия плаж на Адриатика, триъгълник от деликатен
миден пясък, който се премества заедно с вълните, поръбен с
борова гора
МОДРО ЕЗЕРО и ЧЕРВЕНО ЕЗЕРО -
езера в Имотско и Далматинското Загорие; уникален карство феномен
от две изключително дълбоки ями (Червеното езеро е дълбоко 500
м)
МОДРА ПЕЩЕРА - пещера на о-в Бишево в открито
море; близо до о-в Вис, известна със синия си цвят, а много
посетители казват, че е много по-красива, макар и не така известна
като подобната й пещера на о-в Капри
ДЕЛТАТА НА РЕКА
НЕРЕТВА - в южната част на страната, уникална блатиста територия
със специфична вегетация от тръстика, известна с това, че тук
се събира огромен брой птици
|
| Спорт, рекреация, развлечения |
 |
|
  Спортни площадки: в близост
до повечето хотели и къмпинги на Адриатика има многобройни спортни
площадки за тенис, баскетбол, волейбол на пясък и др. Особено
популярен е тенисът - Умаг и Загреб са домакини на ATP турнир, а Бол на Брач е домакин на WТА
турнир.
Водни спортове: в по-големите туристически
средища може да се вземе под наем лодка, риболовна екипировка
и оборудване за гмуркане, а има и множество школи за гмуркане
и школи по ветроходство. На реките Добра и Цетина се организира
рафтинг. Кану и каяк организирано можете да карате на Купа,
Корана, Мрежница, Цетина и Уна.
Планинарство: планинарски
пътеки, хижи и заслони има във всички по-големи планини, a особено
в Горски Котар, Велебит, Учка, Мосор, Биоково, Медведница, Жумберачка
гора, Иванчица и Папук.
Стадиони за олимпийски спортове
и големи спортни зали: намират се в Загреб и Сплит, а в
тях са проведени Световни студентски игри (Универсиада)
и Средиземноморски игри. големи стадиони и зали има и в другите
по-големи градове.
Забавления: повечето висококатегорийни
хотели разполагат с казина и нощни клубове, особено онези в
Загреб, Опатия, Умаг, Пореч, Ровинь, Пула, Дубровник. Всички
по-големи градове и по-важните курорти на Адриатика имат дискотеки,
а през лятото се организират често и танци и различни други
забавления на открито.
|
|
